JUΔGE☩MAN

През декември 1914 г. Първата световна война тече вече пет месеца. На Западния фронт милиони войници са вкопани в земята, често на разстояние едва 30 метра един от друг. Линията на смъртта се простира от Ламанша до швейцарската граница. В окопите властват плъхове, студ, глад и постоянният страх от смъртта, а „Ничията земя“ е осеяна с телата на паднали другари. Отрезвяване на фронта В началото на войната еуфорията е голяма. Войниците вярват на обещанията на своите лидери, че ще се приберат у дома за Коледа. Но реалността се оказва жестока – стотици хиляди вече са загинали. Вместо празнична трапеза, на 24 декември мъжете гледат в очите на калта и смъртта. Никой не очаква чудо, докато не се случва нещо неочаквано. „Тиха нощ, свята нощ...“ В ледената декемврийска нощ край белгийския град Ипер, германски войник запява „Stille Nacht, heilige Nacht“. Песента се подема от целия окоп. Британците отсреща слушат с почуда – те познават мелодията, но подозират капан. Скоро обаче и те запели на английски. Провикванията „Ние няма да стреляме, недейте и вие!“ разцепват тишината. Първите смелчаци излизат от окопите и си стискат ръцете насред осеяната с трупове пустош. Елхи, подаръци и футбол Сцената се повтаря по протежение на целия фронт. Германците изваждат хиляди малки елхички, доставени от командването за морал, и ги украсяват със свещи, нарушавайки всякакви правила за маскировка. Размяната: Войниците споделят оскъдните си запаси – вино, ром, цигари. Спомените: Показват си снимки на семейства и годеници, разменят копчета от униформи като сувенири. Спортът: Случва се немислимото – играе се футбол. Някои използват истински кожени топки, други – подръчни материали. Моменти на достойнство Примирието дава възможност за най-важното: войниците най-накрая прибират и погребват достойно своите мъртви другари от „Ничията земя“. Младият офицер Алфред Дъгън Чатър пише в писмо: „Не знам докога ще продължи това, но германците искат да видят нашите снимки...“ Краткото сбогуване с мира Не навсякъде е било спокойно, а висшето командване и от двете страни остава вбесено от този акт на „държавна измяна“. Издадени са строги заповеди подобни сцени да не се повтарят никога повече. Един войник пише: „Ужасно е да прекараш един ден в мир, а на следващия отново да започне взаимното избиване“. В Първата световна война загиват 9 милиона войници. Но Коледа 1914 г. остава в историята като доказателство, че е достатъчно просто да свалиш оръжието и да подадеш ръка. Дали мирът е само утопично желание, или е въпрос на личен избор?